София, 21 януари 2010 – Седмият дигитален музикален доклад на Международната федерация на звукозаписната индустрия /IFPI/ е вече факт. Основните цифри и изводи в него показват усилията на музикалната индустрия за развитието на законните дигитални бизнес модели в световен мащаб, но тревожат с последиците от пиратството в глобалната мрежа.

Над една четвърт от всички приходи на звукозаписната индустрия вече идват по дигитални  канали,  като партньорски сделки на музикалните компании с интернет доставчици и мобилни оператори, абонамент, легален стрийминг или чрез стотици хиляди виртуални магазини за музика в глобалната мрежа.
Независимо от непрекъснатия растеж на дигиталните бизнес модели с търговски ръст от 12% на приходите за 2009г. – близо 4.2 милиарда щатски долара, незаконният обмен на файлове и другите форми на онлайн пиратство ерозират инвестициите и продажбите на националната музика в редица страни и пазари.
В три от страните, известни с историческото място на своята музика като културно присъствие и значение за обществото – Франция    , Испания и Бразилия, се чувства остър спад в продажбите на албуми на  местни творци и изпълнители, както и  драстично намаляване на новити релийзи.

 

Правителствата в редица страни постепенно се ориентират към законодателство, което да изисква от доставчиците на интернет услуги да съдействат за ограничаване на дигиталното пиратство. Но развитието в тази посока трябва да бъде много по-решително. През 2009 Франция, Южна Корея и Тайван приеха нови закони, с които отговориха на кризисното положение. Други правителства, вкл. в Обединеното кралство и Нова Зеландия, имат подобни законодателни предложения за 2010.
Това са основните послания в Дигиталния Музикален Доклад 2010 на IFPIр публикуван днес. Докладът предлага също така преглед на различните бизнес модели за използване на лицензирана музика, подчертава въздействието на дигиталното пиратство в международен мащаб и разглежда усилията на правителствата за справяне с него.

 

Докладът подчертава как музикалните компании диверсифицират своите приходни потоци, създавайки все повече нови възможности за потребителите да купуват или да имат достъп до музика. Тези модели включват: абонаментни услуги, комбинирани услуги с употреба / продажба на различни високотехнологични уреди или широколентов абонамент, стрийминг услуги съчетани с използване на различни мобилни апарати, модели основани на рекламни приходи и услуги за онлайн музикално видео при поискване.
През последната година музикалните компании си патнираха с редица финансирани чрез реклама услуги като Spotify, Deezer, MySpace Music и We7; с интернет доставчици като TDC в Дания,Terra в Бразилия и Sky във Великобритания; мобилни оператори като Vodafone; производители като Nokia Sony и Ecicsson; онлайн видео канали като  Hulu и VEVO.
Продажбите на музикален даунлоад – доминиращият приходен поток от дигитална музика, бележат стабиллен растеж. С близо 10% нараства даунлоудът на сингли, а платеното сваляне на албуми нараства с 20% през 2009г. Някои нововъведения в сектора включват въвеждането на променливи ценообразуване, с което се обединява покупката на отделни парчета с албуми. Друга иновация представлява  iTunes LP и международното разпространение на практиките за свободно сваляне без DRM.

 

 

Въпреки успеха на законните бизнес модели, пиратството е основна бариера пред нарастването на законния музикален сектор и нанасят сериозна вреда на местните музикални индустрии в цял свят. Трите от най-големите музикални пазара на национален репертоар – Франция, Испания и Бразилия, дават нови доказателства за рязък спад в доходите на техните национални музикални индустрии:
- В Испания, която е сред страните с най-висок коефициент на незаконен обмен на файлове в Европа, през 2009 продажбите на артистите-изпълнители от Топ 50 спадат с 65%, в сравнение с данните от 2004.
- Франция, където близо ¼ от интернет потребителите свалят нелегално фойлове, новите релийзи на френски творци и изпълнители през 2009 са спаднали с 60% в сравнение с 2003г.
- В Бразилия цените на албумите с национален мейджърски репертоар, произведени от 5-те най-големи местни музикални лейбъла, са паднали с 80% от  нивото през 2005г.
Докладът показва, че докато музикалната индустрия отбелязва ръст в дигиталните си приходи с 940%, в сравнение с 2004, пиратството е основният фактор за всеобщата криза на глобалния музикален пазар и за неговия спад за същия период от 30%. Общите продажби на музика за първата половина на 2009  са с 12% по-малко от предходната /общо физически и дигитални продажби/ и тенденцията за спад е постоянна.
Независими проучвания достигат до единодушното заключение, че непосредственото въздействие на незаконния обмен на файлове е да подтиска продажбите на музика. Две проучвания потвърждават това през 2009 – на Jupiter Research в пет европейски страни и на HARRIS Interactive в Обединеното кралство. По данни на Jupiter Research, един от всеки пет интернет потребителя в Европа /21%/ обменя незаконно музика.

 

Докладът показва, също така, как дигиталното пиратство поражда „климатични промени” в креативните индустрии по цял свят. През 2009 пиратството е на първо място в дневния ред на филмовата индустрия, на ТВ продуцентите и на книгоиздателите. Пиратството на телевизионни програми нараства по-бързо от музикалното пиратство, по данни на фирмата Big Company. Междувременно, филмовата индустрия счита, че незаконното сваляне и стрийминг на филми в интернет порира 40% от пиратските проблеми на индустрията.
Докладът призовава за спешно приемане на закони, които да ограничат P2P  и другите форми на анлайн пиратство – вкл. с прилагане на „постепенния отговор” от доставчиците на интернет, чрез който същите биха съдействали на правоносителите за възпиране на незаконния трафик в техните мрежи.
Представяйки Доклада, Председателят на IFPI и главен изпълнителен директор, Джон Кенеди, каза:
„ Музикалните фенове днес могат да получат достъп до парчета и албуми по начини, невъобразими само преди няколко години – от магазините за даунлоуд, сайтовете за стрийминг, абонаментните услуги, свободните за ползватели сайтове, където свободния достъп до лицензирано съдържание се свързва с достъп до скоростен интернет или специализирана мобилна услуга и апарат.
Щеше да е чудесно, ако тези иновации бяха довели и до пазарен растеж, повече инвестиции в таланти, повече работни места. За съжаление, това не се случва. Дигиталното пиратство остава огромната бариера пред пазарното развитие и причинява постоянна ерозия на инвестициите в местна, национална музика. Колапсът в продажбите и инвестициите във Франция, Испания и Бразилия – страни с традиции в националната музикална култура, доказва този извод и отправя предупреждение към цял свят.
През 2009 настроението се промени критично. Днес е всеобщоприето, че става дума за бъдещето на широк спектър креативни индустрии с огромен икономически потенциал и значение за работната сила. Правителствата на страни като Франция, Южна Корея, Тайван, Великобритания и Нова Зеландия бяха водещи през 2009 в приемането на законодателна рамка, насочена към пиратството. Жизнено важно е тези усилия да получат развитие и да бъдат последвани от други управляващи през 2010.”
„Това е поредният Доклад на IFPI  за музиката в дигитална среда, който БАМП, като Национална група на IFPI, представя пред българската общественост. Докладът може да бъде проследен подробно на страницата на организацията – www.ifpi.org. Въпреки усилията на музикалната индустрия, като лидер в дигитализицията сред креативните индустрии, Докладът остава усещането за горчивина и за трудно бъдеще през всички млади музикални таланти, които няма да получат професионален шанс и подкрепа. Пиратството е тяхната лоша карма. Затова ще продължим да настояваме пред българското правителство за мерки за нормализация на икономическата среда в интернет, за съдействие от страна на доставчиците на интернет услуги и за коректност към хората, които създават музика в България и по света”, коментира изпълнителният директор на БАМП, Ина Килева.

За контакт:
Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.