BAMP

Г-н Лаури Рехард, директор на отдел „Лицензиране и правна политика“ в Международната Федерация на Звукозаписната Индустрия (IFPI) бе на посещение в България като гост-панелист на организираната от Министерство на културата Конференция по интелектуална собственост - Авторско право, състояла се на 15 Март 2018 г.

В поредица от интервюта за български медии, г-н Рехард отговори на актуални за музикалния пазар в България въпроси и препоръча „бързо и точно“ въвеждане и прилагане на Директивата за колективно управление на авторски и сродни права в българското законодателство. Във връзка с този процес, той подчерта необходимостта да се следва примера и добрите практики на страни като Австрия и Централноевропейските държави, където водещо правило е „създаването на поредица от стандартизирани критерии, чрез които носителите на права да имат достъп до прозрачно и отговорно колективно управление в цяла Европа, а ползвателите да имат достъп до високо качество на услугата за колективно управление“.
В отговор на въпрос за събирането и изплащането на възнаграждения за авторски и сродни права, г-н Рехард сподели, че приходите, генерирани от публично изпълнение и излъчване, са много важна част от финансовия модел на съвременната музикална индустрия. В Германия, Великобритания и Франция, звукозаписната индустрия – изпълнители и продуценти, са с най-добро разпределение на приходи. За България, г-н Рехард препоръча разпределението на приходи да се осъществява на реално използване на музикално произведение и подчерта необходимостта от точна база данни за всички музикални записи, прозрачност и честност при отчитането.
Г-н Лаури Рехард коментира и ролята на дигиталните платформи, конкурентната среда и „природата на авторското право“. Той подчерта, че в условия на динамично развиващи се технологии, платформите са основен разпространител на музикално и видео съдържание и трябва да изплащат авторски възнаграждения. Липсата на равнопоставеност между тях, както и липсата на справедливо договаряне с някои от платформите, лишава правоносителите от приходи и обезценява стойността на творческото съдържание. Г-н Рехард даде пример с дигитални музикални услуги, като Spotify и Deezer, които договарят лицензи с правоносителите при справедливи пазарни условия и заплащат в пъти повече за използването на защитено съдържание, в сравнение с платформата YouTube. Това пазарно изкривявяне е основен проблем за музикалната индустрия известен като „разлика в стойността“ (The Value Gap) - нарастващото несъответствие между стойността, която някои цифрови платформи извличат от музиката и стойността, която се връща като възнаграждение към притежателите на права. 

В разговори с българските журналисти, г-н Рехард очерта и тенденциите в развитието на музикалния пазар през 2018 г.  като изрази оптимизъм за бъдещето на музикалната индустрия.

Източници: Канал 3, Economy.bg, Правен свят, ПРОФОН

                                                                            

Снимка: БАМП