BAMP

Въпреки драстичната липса на респект към интелектуалната собственост България бавно, но сигурно се доближава до световната тенденция за потребление на музика през аудио стрийминг платформите. Гиганти като Spotify, Apple Music и Deezer генерират над 60 % от приходите за индустрията в световен мащаб, а редовия меломан у нас все по-бързо осъзнава, че получава неограничен достъп до каталозите на любимите си артисти на цената на два билета за кино. "През 2018 г приходите на звукозаписните компании у нас от дигитални услуги скочиха с 30 %. Това обаче не елиминира факта, че много малка част от населението е готова да плаща за музика, както и че има огромен сегмент бизнеси ползват музика с комерсиална цел, без да са взели разрешение от правоносителите и без да ги овъзмездяват за това.", споделя в интервю за в."Труд" Станислава Армутлиева, музикален продуцент и председател на УС на БАМП.

Като основен проблем в бизнеса тя дефинира Разликата в стойността (Value Gap) - това е значителното разминаване в печалбата, която платформи като YouTube генерират на база реклама и трафик върху каченото от индивидуални потребители защитено съдържание,  и процентът, който получават правоносителите от всеки клик върху него. "Голяма част от тези проблеми намериха частично разрешение в новата Европейска директива за авторско право, което предстои да бъде имплементирана в България. Това е важен момент за нас, тъй като над 80 % от приходите на българските лейбъли и артисти идват от YouTube.", споделя Армутлиева. 

Цялото интервю вижте тук.