Изпълнителният директор на БАМП Петя Точарова отговори на въпросите на Гергана Николова от вестник "Монитор", за да разясни целите на организацията; какво се слуша в момента по света и у нас; как българската музикална индустрия се справя в пандемията; ще се промени ли начинът, по който слушаме музика; колко опасно е дигиталното пиратство и какво трябва да съдържа стратегията на държавата за развитието на културата.

Снимка: Нели Куртева

-Г-жо Точарова, върху какви цели за развитието на индустрията ще работите, след като заехте поста изпълнителен директор на Българската асоциация на музикалните продуценти?

-Основната цел е да се работи за създаване на възможно най-благоприятна среда за развитието и функционирането на звукозаписната индустрия, като част от музикалната екосистема в България. За творческите индустрии, които работят с нематериални активи, законодателството и регулаторната рамка са от изключителна важност. От същата, ако не и по-голяма, важност е и ефективното прилагане на законовите мерки, и тук политическата воля има особено голямо значение. Също така, световният опит доказва, че въвеждането на културни политики и мерки за творческия сектор, включително и за звукозаписната индустрия, е съществено условие за развитието на националната култура, за създаване на повече работни места, за увеличаване на икономическия принос на индустрията, увеличаване на достъпа на публиката до културни продукти и, не на последно място, за износа на културни продукти и тяхното популяризиране извън страната.

 

-Съгласна ли сте с извода от последното проучване на Nielsen Admosphere, че българите масово предпочитат да слушат „стари хитове“ и какво „говори“ това за актуалните такива?

Българите не са уникални в интереса си към старите хитове. През октомври, бе публикувано представително проучване на Международната федерация на звукозаписната индустрия /IFPI/ и е интересно да се види, че след поп и рок, които са най-слушаните стилове, хитовете от 90-те и 80-те години, както и саундтраците, са в челната петица на предпочитаната музика. В този смисъл, разбирам подтекста на въпроса, но не мисля, че старите хитове се слушат, защото „новите“ не са толкова добри. Има много силен емоционален елемент в обяснението на това явление. Старите песни напомнят за „доброто старо време“ и извикват приятни спомени за моментите, когато сме ги слушали за първи път, за ситуации, приятели, любими хора. Позволете ми обаче да обърна внимание върху нещо друго - старите хитове, както и музикалното културно наследство като цяло, би трябвало да бъдат дигитализирани, за да могат да бъдат запазени и да се осигури качествен достъп на публиката до тази музика. За съжаление обаче има някои сериозни законови пречки в момента.

-А кои песни и албуми сме слушали най-много миналата година?

През 2020 г. в България 50% от първата десетка на най-слушаните или продавани албуми са с българско съдържание. Тя се води от Ицо Хазарта с „Неправилен рап“, и включва също „Знам“ на Любо Киров, компилацията „БГ хитове до скъсване 5“, „Чужди тела“ на Стенли и „Стъпка напред“ на Михаела Маринова. По-голямата част от тези албуми са с нова българска авторска музика. А чуждите най-слушани албуми са AC/DC – „Power Up“, BTS – „Map of the Soul“, саундтракът на „Бохемска рапсодия“, Стинг - My Songs, както и саундтракът на „Роди се звезда“. Стриймингът е най-предпочитаният начин за достъп до музика за 78% от хората, участвали в представителното проучване „Общуване с музиката“. Основни причини за това са възможностите за избор на любими песни и изпълнители, а също и за съставяне на собствени плейлисти. България не се отличава много от общата картина в света.

-Може ли да обясните с по-разбираеми думи какво е стрийминг на музика? Каква роля имат платените абонаменти и какво означава за индустрията ни статистиката, че едва един от всеки десет от нас използва платен абонамент?

-Казано в едно изречение – стриймингът позволява да слушаме и гледаме съдържание в реално време, без да се налага да го изтегляме и съхраняваме на своите устройства. Това може да е музика, подкасти, филми, телевизионни предавания, видеоклипове и пр. Доходите на артистите и на музикалната индустрия от стрийминг са в пряка зависимост от това, което публиката плаща за този вид използване. Тоест, колкото по-малко платени абонаменти, толкова по-малко приходи за творците и толкова по-малки възможности за компаниите да инвестират в развитие на артисти и репертоар. Ето за това всъщност иде реч – и докато публиката продължава да мисли за музикалния продукт като за нещо, за което няма нужда да плаща, възможностите на индустрията ни ще бъдат ограничени и ще продължаваме да бъдем на опашката.

-От доклада „Общуване с музиката“ разбираме, че по света пиратството е огромен проблем. Каква е ситуацията в България, която има по-скоро негативна история в това отношение?

-Да, според „Общуване с музиката“, всеки трети от интервюираните признава, че е ползвал нелицензирани или незаконни начини за слушане или „сваляне“ на музика. Физическото пиратство се замени от дигиталното, което в някакъв смисъл е по-невидимо и по-неуловимо. Въпреки че не разполагаме с конкретна статистика за България, нямам причина да мисля, че тя изостава от тази негативна световна тенденция. По-скоро ми се струва, че процентите тук са по-високи, като имам предвид и недалечната ни история с пиратство на физически носители в изключително широки мащаби. Необходими са политическа воля и специални мерки за премахване или поне ограничаване на тези незаконни действия, както и работещи механизми за тяхното прилагане. И разбира се, необходимо е публиката да започне да разбира, че зад един музикален продукт стоят талантът, времето, енергията и инвестициите на много хора, и да промени своето отношение към нематериалните активи.

-Предстоят промени в Закона за авторското право и сродните права, които, следвайки логиката на европейската директива, ще отразят увеличаващото се потребление онлайн. Ще се промени ли начинът, по който слушаме музика онлайн и как?

-Начините, по които слушаме музика, със сигурност ще продължат да се променят. Не заради измененията в законодателството, а заради технологиите, които не спират да се развиват. Но промените в закона са изключително важни, защото те ще осъвременят правната рамка, в която функционира дигиталното използване на музика и на културни продукти въобще. Очакването е тези промени да доведат до създаване на по-сигурна и справедлива цифрова среда и до по-силна защита на правата на автори, артисти, продуценти и други правоносители.

-Казвате, че държавата трябва да има друга стратегия относно развитието на културния сектор у нас. Каква е вярната посока спрямо музикалната индустрия?

-Отношението към културата трябва да се промени радикално, поради ролята, която тя има, или по-скоро би могла да има, за изграждането на едно по-добро, по-образовано, по-морално общество. Мисля, че културата трябва да се разглежда от управлението като системна необходимост, а не просто като някакъв досаден придатък, винаги последна в списъка на приоритетите и винаги първа в списъка, когато се налага да се съкращават бюджети.

А що се отнася до вярната стратегия за музикалната индустрия, тя би била онази, която подхожда системно и взема под внимание и трите нейни основни части: звукозаписна индустрия, музикално-издателска дейност /т.нар. publishing/ и концертна дейност. Една добра стратегия би трябвало да започне най-напред чрез „забелязване“ на съществуването на първите два сегмента, които към днешна дата са практически невидими, от гледна точка на политики и мерки. Необходимо е също така да бъде ясно осъзнат двойнственият характер, културен и икономически, на музикалните продукти, така че индустрията ни да не бъде третирана просто като един икономически субект, а да бъде подкрепяна и подпомагана, както това се прави в повечето страни. Необходимо е да има и ясно разбиране, че музикалната индустрия е част от една цялостна музикална екосистема, която трябва да може да функционира добре за всички, които участват в нея – звукозаписни компании, артисти, автори, издатели, публика, доставчици на музикални услуги.

Цялото интервю четете ТУК!